1. След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска.
2. Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.
3. На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4. Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър.
5. Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.
7. Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон.
8. Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.
9. Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди:
10. „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“