25. „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд – отвърна Павел. – Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум.
26. Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички.
27. Царю Агрипа, вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“
28. Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“
29. Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“
30. Тогава царят, управителят, Верникия и всички седящи с тях станаха
31. и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“
32. И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“