18. и ми се яви Исус, който ми каза: «Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.»
19. Аз отговорих: «Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб.
20. Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.»
21. Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците.»“
22. Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“
23. Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.
24. Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него.
25. Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин да бъде бичуван без съд и присъда?“
26. Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“