2. Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.
3. Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен.
4. Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим.
5. Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме.
6. Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.
7. Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден.
8. На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него.
9. Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба.
10. След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав.
11. Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“
12. Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим.
13. Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“