13. Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“
14. Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“
15. След това се приготвихме и поехме към Ерусалим.
16. С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.
17. Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост.
18. На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери.
19. Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение.