11. Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“
12. Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим.
13. Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“
14. Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“
15. След това се приготвихме и поехме към Ерусалим.
16. С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.