10. След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав.
11. Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“
12. Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим.
13. Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“
14. Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“
15. След това се приготвихме и поехме към Ерусалим.
16. С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.
17. Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост.
18. На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери.
19. Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение.
20. Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона.