17. От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него.
18. Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас – от първия ден, когато пристигнах в Азия.
19. Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си.
20. Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом.
21. Настоявах пред всички хора – и пред юдеи, и пред гърци – да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус.
22. А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там.
23. Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания.
24. Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус – да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.
25. А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече.