11. След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина.
12. Хората отведоха Евтих в дома му жив и радостта им бе неизмерима.
13. Продължихме към кораба и отплавахме за Асос, където Павел щеше да се присъедини към нас. Той ни нареди така, защото беше решил да стигне дотам пеша.
14. Когато се срещнахме с него в Асос, той се качи при нас на кораба и продължихме за Митилин.
15. На другия ден отплавахме и спряхме на място, близо до остров Хиос. На следващия ден се отбихме на остров Самос, а след още един ден пристигнахме в град Милет.
16. Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница.
17. От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него.
18. Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас – от първия ден, когато пристигнах в Азия.
19. Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си.
20. Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом.
21. Настоявах пред всички хора – и пред юдеи, и пред гърци – да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус.
22. А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там.