17. Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“
18. Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.
19. Като видяха това и разбраха, че надеждата им за печалба изчезна, господарите на тази робиня сграбчиха Павел и Сила и ги повлякоха към градския площад, където се събираха управниците.
20. Отведоха ги пред градските съдии и казаха: „Тези хора са юдеи и бунтуват града ни,
21. като проповядват обичаи, противни на законите ни. Ние не можем нито да ги приемем, нито да ги изпълняваме, защото сме римляни.“
22. Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги.
23. След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява.
24. При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.
25. Около полунощ Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога, а затворниците ги слушаха.
26. Изведнъж земята се разтресе така силно, че основите на затвора се разклатиха. Всички врати веднага се отвориха, а веригите на всички затворници паднаха.
27. Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали.
28. Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!“