9. Петър го последва навън, без да знае дали случката с ангела е действителност, мислейки си, че това е видение.
10. След като преминаха край първата и втората стража, те стигнаха до желязната порта, водеща към града, която сама се отвори пред тях и те излязоха навън. След като извървяха разстояние от около една улица, ангелът внезапно изчезна.
11. Чак тогава Петър дойде на себе си и каза: „Сега зная, че Господ наистина изпрати своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдеите очакваха да ме сполети.“
12. Когато осъзна случилото се, Петър отиде до къщата на Мария – майката на Йоан, наречен още Марк, където се бяха събрали много хора и се молеха.
13. Петър почука на портата и една слугиня на име Рода излезе да отвори.
14. Щом позна гласа на Петър, тя от радост забрави да му отвори вратата и вместо това изтича вътре да съобщи, че Петър е пред вратата.
15. Хората в дома й казаха: „Ти не си с ума си!“, но тя продължи да твърди, че той е там. „Това е неговият ангел“ – отговориха й те.
16. А Петър продължаваше да хлопа. Когато му отвориха и го видяха, те бяха смаяни.
17. Петър им направи знак с ръка да замълчат и след като обясни как Господ го е извел от затвора, им каза: „Разкажете това на Яков и братята.“ После излезе и отиде на друго място.