6. Затова и Аз вече няма да жаля жителите на тази страна. И, ето ще предам хората – всеки в ръцете на ближния му и в ръцете на царя му. Те ще поразят страната и Аз няма да избавя никого от ръцете им.
7. И така, Аз пасох овцете, обречени на клане, овцете, най-унизени от всички. И си взех две тояги – едната нарекох „Благост“, а другата – „Вериги“. И с тях пасох овцете.
8. И за месец изтребих трима пастири; отвратих се от тях, пък и Аз им станах досаден.
9. След това рекох: „Вече няма да ви паса. Което умира, нека умира, което загива, нека загива; а които остават, нека ядат плътта си един на друг.“
10. И като взех тоягата си „Благост“, пречупих я, за да унищожа завета, който сключих с всички племена.
11. Така в този ден той беше унищожен и унизените овце, които Ме очакваха, узнаха, че това е било словото на Господа.
12. Тогава им казах: „Ако ви се вижда добро, дайте Ми Моята заплата; ако ли не, недейте.“ И те Ми претеглиха за отплата тридесет сребърника“.
13. А Господ ми рече: „Хвърли ги на грънчаря – високата цена, за която те Ме оцениха!“ Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния храм на грънчаря.
14. След това пречупих и другата Си тояга, „Вериги“, за да разкъсам братството между Юдея и Израил.“
15. Тогава Господ ми каза: „Вземи си сега принадлежностите на оглупял пастир.