1. А Юдит падна на лицето си, посипа с пепел главата си и хвърли от себе си дрехата, която бе облякла върху вретище. И тъкмо когато закадиха вечерния тамян в Божия дом на Йерусалим, Юдит отправи с висок глас молитва към Господа и рече:
2. „Господи, Бог на баща ми Симеон, на когото Ти даде меч в ръката да отмъсти на чужденците, които разсъблякоха девица, за да я опетнят, разголиха бедра, за да я посрамят, и оскверниха утроба, за да я опозорят. Ти им рече да не вършат това, но те го сториха.