8. Тогава при него дойдоха всички управители на идумеите, всички предводители на моавците и всички военачалници от крайбрежието и рекоха:
9. „Господарю наш, изслушай съвета ни, за да не бъдат причинени загуби на твоята войска.
10. Този израилски народ се уповава не на копията си, а на високите си планини, които обитава. А изкачването на планинските им върхове не е лесно.
11. Затова, господарю, не започвай битка с тях, както е прието, и тогава няма да падне нито един от хората ти.
12. Остани в стана си, така че всеки един от войската ти да е под твоята закрила, а твои хора нека превземат извора, от който тече вода в подножието на планината.
13. Защото оттам черпят вода всички жители на Ветилуя и ако жажда започне да ги мъчи, те ще предадат града си. Ние пък с хората си ще се изкачим по планинските върхове наоколо и ще разположим там стражи, та никой от града да не може да излезе.
14. Тогава глад ще започне да измъчва и тях, и техните жени и деца, и преди още меч да ги докосне, труповете им ще се стелят по улиците на техните градове.
15. Такава ще е суровата ти отплата за тях затова, че ти се възпротивиха и не те посрещнаха с мир.“
16. И тези техни думи се понравиха на Олоферн и на всичките му приближени и той реши да постъпи, както те го посъветваха.
17. Тогава част от амонците заедно с пет хиляди асирийци се вдигнаха и като се разположиха в долината, превзеха изворите, от които израилтяните черпеха вода.
18. А идумеите и другите амонци се изкачиха и завладяха планинската област срещу Дотаим. Те изпратиха свои хора на юг и на изток към Екревил, недалеч от Хус, който се намира при потока Махмур. Останалата асирийска войска се разположи в равнината, докъдето стига взорът, защото шатрите, обозът и многото народ заеха огромно пространство.