28. И нека свидетели пред вас ни бъдат небето и земята, и нашият Бог и Господ на предците ни, Който ни наказва за нашите грехове и за греховете на бащите ни; дано днес Той не изпълни заплахата Си и се смили над нас!“
29. И отведнъж събранието се огласи от ридания и всички призоваваха с викове Господ Бог.
30. Тогава Озия им каза: „Не падайте духом, братя! Нека устоим още пет дена, докато нашият Господ Бог отново прояви милостта Си към нас, защото Той няма да ни изостави докрай.
31. Ако пък те изминат и не ни се яви помощ, ще сторя, както казвате вие.“
32. След това пусна народа да се разотиде. Те се завърнаха по стените и кулите на града, като отпратиха жените и децата по домовете. Но в града цареше голяма скръб.