10. Този израилски народ се уповава не на копията си, а на високите си планини, които обитава. А изкачването на планинските им върхове не е лесно.
11. Затова, господарю, не започвай битка с тях, както е прието, и тогава няма да падне нито един от хората ти.
12. Остани в стана си, така че всеки един от войската ти да е под твоята закрила, а твои хора нека превземат извора, от който тече вода в подножието на планината.
13. Защото оттам черпят вода всички жители на Ветилуя и ако жажда започне да ги мъчи, те ще предадат града си. Ние пък с хората си ще се изкачим по планинските върхове наоколо и ще разположим там стражи, та никой от града да не може да излезе.
14. Тогава глад ще започне да измъчва и тях, и техните жени и деца, и преди още меч да ги докосне, труповете им ще се стелят по улиците на техните градове.
15. Такава ще е суровата ти отплата за тях затова, че ти се възпротивиха и не те посрещнаха с мир.“
16. И тези техни думи се понравиха на Олоферн и на всичките му приближени и той реши да постъпи, както те го посъветваха.
17. Тогава част от амонците заедно с пет хиляди асирийци се вдигнаха и като се разположиха в долината, превзеха изворите, от които израилтяните черпеха вода.
18. А идумеите и другите амонци се изкачиха и завладяха планинската област срещу Дотаим. Те изпратиха свои хора на юг и на изток към Екревил, недалеч от Хус, който се намира при потока Махмур. Останалата асирийска войска се разположи в равнината, докъдето стига взорът, защото шатрите, обозът и многото народ заеха огромно пространство.
19. Тогава израилтяните, изпаднали в униние, призоваха Господ, своя Бог, тъй като всичките им врагове ги бяха обсадили отвред и те не можеха да се измъкнат от ръцете им.
20. Вече тридесет и четири дена бяха обградени от асирийска войска – пехота, колесници, конница, и съдовете за вода на всички, които живееха във Ветилуя, бяха празни.
21. Водоемите запустяха и нямаше ден, в който да се напият с вода до насита, тъй като им бяха определили строга дажба.
22. Децата им изнемощяха, жените им и младежите, измъчвани от жажда, падаха по градските улици и по праговете на вратите, останали вече без сила.
23. Тогава целият народ – младежи, жени и деца, се събра при Озия и при градските управници и започнаха да отправят викове към всички старейшини:
24. „Нека Бог е съдник между вас и нас! Вие ни сторихте голяма неправда, защото не пожелахте мир с асирийците.
25. И сега няма кой да ни помогне. Бог ни предаде в техните ръце и ни отреди тежка участ – да изгинем пред очите им от жажда.
26. Затова извикайте ги сега и оставете Олоферн, хората му и цялата войска да граби навред из града.
27. За нас е по-добре да станем тяхна плячка, макар и да ни превърнат в роби. Тогава поне ще останем живи и очите ни няма да видят как смъртта отнема нашите младежи, жените и децата ни.
28. И нека свидетели пред вас ни бъдат небето и земята, и нашият Бог и Господ на предците ни, Който ни наказва за нашите грехове и за греховете на бащите ни; дано днес Той не изпълни заплахата Си и се смили над нас!“
29. И отведнъж събранието се огласи от ридания и всички призоваваха с викове Господ Бог.