13. Искам да възвелича своя Бог с нова песен: „Велик си Ти, Господи, и славен, дивен в силата Си и непобедим!
14. Нека Ти служи цялото Твое творение! Защото Ти рече – и то възникна; Ти изпрати Своя Дух – и светът бе устроен. И никой не може да противостои на Твоята дума!
15. Планини и морета из основи треперят и камъни като восък се стопяват пред Тебе, но към тези, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.
16. Малка е всяка жертва за благоухание, нищожна е всяка тлъстина за всеизгаряне пред Тебе. Но който се бои от Господа, велик ще е завинаги!
17. Горко на народите, които се вдигат против моя народ! В съдния ден Господ Вседържител ще ги накаже – ще изпрати огън и червеи за телата им и те за вечни времена ще стенат от болка“.“
18. Щом пристигнаха в Йерусалим, те се поклониха на Бога. И когато народът се очисти, принесоха всеизгарянията си, доброволните си жертви и даровете.
19. Юдит посвети на храма всички съдове на Олоферн, които народът ѝ беше дал. Тя даде в жертва на Бога също и завесата, която беше взела от спалнята му.
20. Три месеца народът празнуваше с веселие пред храма, а Юдит беше заедно с тях.
21. Когато изминаха тези дни, всички се разотидоха по домовете си. Юдит се завърна във Ветилуя и заживя в своето имение. И докато беше жива, славата ѝ се носеше из цялата страна.
22. Мнозина я искаха за съпруга, но откакто мъжът ѝ Манасия умря и се върна при предците си, тя не позна мъж до края на дните си.
23. В дома на мъжа си доживя до сто и пет години – дълбока старост, а на своята слугиня дари свободата. Тя умря във Ветилуя, погребаха я в гробната пещера на съпруга ѝ Манасия.
24. Израилтяните я оплакваха седем дена. А преди смъртта си тя беше разделила своя имот между роднините на мъжа си Манасия и между близките от своя род.
25. И вече никой не заплашваше израилския народ в дните на Юдит и много дни след смъртта ѝ.