Юдит 16:12-20 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

12. Синовете на млади жени ги съсичаха и поваляха като роби, заловени при бягство. Те бяха изтребени от войската на моя Господ Бог.

13. Искам да възвелича своя Бог с нова песен: „Велик си Ти, Господи, и славен, дивен в силата Си и непобедим!

14. Нека Ти служи цялото Твое творение! Защото Ти рече – и то възникна; Ти изпрати Своя Дух – и светът бе устроен. И никой не може да противостои на Твоята дума!

15. Планини и морета из основи треперят и камъни като восък се стопяват пред Тебе, но към тези, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.

16. Малка е всяка жертва за благоухание, нищожна е всяка тлъстина за всеизгаряне пред Тебе. Но който се бои от Господа, велик ще е завинаги!

17. Горко на народите, които се вдигат против моя народ! В съдния ден Господ Вседържител ще ги накаже – ще изпрати огън и червеи за телата им и те за вечни времена ще стенат от болка“.“

18. Щом пристигнаха в Йерусалим, те се поклониха на Бога. И когато народът се очисти, принесоха всеизгарянията си, доброволните си жертви и даровете.

19. Юдит посвети на храма всички съдове на Олоферн, които народът ѝ беше дал. Тя даде в жертва на Бога също и завесата, която беше взела от спалнята му.

20. Три месеца народът празнуваше с веселие пред храма, а Юдит беше заедно с тях.

Юдит 16