20. Думите ѝ се понравиха на Олоферн и на цялата му свита. Те се чудеха на нейната мъдрост и казваха:
21. „От единия до другия край на света няма друга жена с толкова хубост и разум!“
22. А Олоферн ѝ рече: „Добре стори Бог, че изпрати тебе от твоя народ, за да бъде наша победата, а гибелта – за онези, които презряха моя господар.
23. Прекрасно е твоето лице и мъдри са твоите думи. И ако извършиш това, което обеща, твоят Бог ще бъде мой Бог. Ти ще живееш в двореца на цар Навуходоносор и ще бъдеш прочута по цялата земя.“