1. Когато престана да призовава Бога на Израил и завърши молитвата си,
2. тя се изправи на крака, повика слугинята си и влезе в дома, където прекарваше съботните дни и празниците.
3. Тук тя сне от себе си вретището, което носеше, съблече и вдовишките си дрехи, изми тялото си с вода и се намаза със скъпоценно миро. След това причеса косата си, постави си диадема на главата и облече празничните дрехи, които носеше, докато Манасия, нейният мъж, беше още жив.
4. На краката си обу сандали и постави върху себе си огърлици, гривни, пръстени, обеци и всички свои накити. Искаше да е красива, за да смае мъжките очи, когато я зърнат.
5. Тя даде на слугинята си мех с вино и съд със зехтин, напълни торба с ечемичено брашно, сушени плодове и чисти хлябове, уви всичко това на вързоп и натовари с него слугинята.
6. След това се отправиха към градските порти на Ветилуя и там завариха Озия и градските старейшини Хаврин и Хармин.
7. Когато я видяха така пременена на вид в тези дрехи, те се възхитиха от нейната хубост и се обърнаха към нея:
8. „Нека Бог на нашите предци да ти даде благодат, за да изпълниш своите намерения за радост на израилския народ и за прослава на Йерусалим!“ А тя се поклони на Бога
9. и им рече: „Заповядайте да ми отворят градските порти. Аз излизам да извърша делото, за което говорихте с мене.“ И те заповядаха на младежите да ѝ отворят, както тя бе пожелала.
10. Заповедта беше изпълнена и Юдит излезе със слугинята си. А мъжете от града я проследиха с поглед, докато слизаше по стръмнината, докато минаваше през долината и докато се скри от очите им.
11. И докато прекосяваха долината, те се натъкнаха на предната асирийска стража.
12. Заловиха ги и започнаха да я разпитват: „От кои си ти? Откъде идваш и накъде отиваш?“ А тя им отвърна: „Еврейка съм и бягам от тях, защото скоро те ще станат ваша плячка.
13. Идвам при Олоферн, предводителя на вашата войска, за да му съобщя нещо важно и да му покажа пътя, през който да мине и да завладее цялата планинска страна, без да загине дори един от неговите хора.“
14. Когато чуха нейните думи и видяха лицето ѝ, – а то беше чудно хубаво, – мъжете ѝ рекоха:
15. „Ти си спасила живота си, като си побързала да дойдеш при нашия господар. Сега върви в шатрата му, а неколцина от нас ще те придружат, за да те предадат на него.