14. Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.
15. Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,
16. и са размътени от лед, и в които се топи сняг.
17. В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18. Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;
19. поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.
20. Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.
21. Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.
22. Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“?
23. Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?
24. Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил.