4. твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене.
5. А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом.
6. Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?
7. Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани?
8. Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: