14. обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза.
15. Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха.
16. Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя:
17. „Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец?
18. Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки
19. – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци.
20. От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги.
21. Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост“.“