9. От юг идва буря, от север – студ.
10. От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява.
11. И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.
12. И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,
13. било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.
14. Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса!
15. Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак?
16. Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието?
17. Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър,
18. ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало?
19. Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим.
20. Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“ Би ли казал някой, че би искал да загине?
21. А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти.
22. От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение.
23. Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява.
24. Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“