2. Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му.
3. Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята.
4. След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.
5. Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме.
6. Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“
7. Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.
8. Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.
9. От юг идва буря, от север – студ.
10. От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява.
11. И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.
12. И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,
13. било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.
14. Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса!
15. Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак?
16. Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието?
17. Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър,
18. ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало?
19. Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим.
20. Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“ Би ли казал някой, че би искал да загине?