1. „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си.
2. Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му.
3. Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята.
4. След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.
5. Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме.
6. Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“
7. Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.
8. Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.
9. От юг идва буря, от север – студ.
10. От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява.
11. И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.
12. И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,
13. било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.