28. това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
29. Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?
30. Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.
31. Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“
32. Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.
33. Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,