22. Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.
23. За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?
24. Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,
25. защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.
26. Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“