8. видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,
9. князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,
10. гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.
11. Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,
12. защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.
13. Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.
14. Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.
15. Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,
16. баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.