22. След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.
23. Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24. Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.
25. Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“