1. Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват.
2. Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ.
3. Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка.
4. Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек.
5. Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън.
6. Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.
7. Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало.
8. Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.
9. На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини,
10. тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност.
11. Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.
12. Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума?
13. Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите.
14. Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“
15. Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея.
16. Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир.
17. Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато.
18. За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери.
19. С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.
20. Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума?
21. Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето.
22. Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“
23. Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място,
24. защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе.
25. Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата,
26. когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния,
27. тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита.
28. Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“