1. В отговор Софар Наамец каза:
2. „И така, моите мисли ме принуждават да отговоря, тъй като силно съм развълнуван.
3. Обиден укор чух за мене, но духът на моя разум ме подбужда да възразя.
4. Не знаеш ли ти това, че от прадревни времена, откакто Бог е поставил човек на земята,
5. тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг?
6. Макар до небесата да се извиси гордостта му и главата му да се докосне чак до облаците,
7. той ще изчезне за вечни времена, подобно на нечистотията му. Тези, които са го виждали, ще ахнат: „Къде е той?“
8. Като сън ще отлети и няма да го намерят, и ще изчезне като нощно видение.
9. Очи, които са го видели, няма вече да го видят и мястото му вече няма да го съгледа.
10. Синовете му ще просят при бедните и децата му ще върнат заграбеното богатство.
11. Телесните му части са още пълни със силата на младостта му, но с него тя ще легне в пръстта.
12. Ако и да е сладко злото за устата му и той го крие под езика си,
13. пази го и не го оставя, а го държи в устата си –
14. то във вътрешностите му тази негова храна ще се превърне в отрова от кобра в тялото му.
15. Той е гълтал богатство, но ще го избълва: Бог ще го изтръгне от неговото тяло.
16. Отрова от усойница смуче той; езикът на пепелянка ще го умъртви.