10. Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас.
11. Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити.
12. А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата.
13. Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
14. на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“
15. Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види?
16. Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“