6. Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.
7. Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.
8. Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.
9. Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.
10. Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.
11. Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.
12. Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.
13. Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,
14. нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.
15. Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог.
16. Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,
17. макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.
18. Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик.
19. И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините!
20. Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.
21. О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел.
22. Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.