1. В отговор Йов каза:
2. „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие!
3. Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш?
4. И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;
5. бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.
6. Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.
7. Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.
8. Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.
9. Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.
10. Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.
11. Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.
12. Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.
13. Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,
14. нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.
15. Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог.
16. Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,