15. Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце.
16. Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми.
17. В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.
18. Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си,
19. както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека.
20. Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш.
21. На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава.
22. Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“