7. Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.
8. Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг!
9. Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни.
10. Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.
11. Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала.
12. Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.