12. Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“
13. Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“
14. В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.
15. Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.
16. И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.
17. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.
18. Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“
19. Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“
20. Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
21. Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“
22. Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“
23. А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.
24. Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“