48. Аз съм хлябът на живота.
49. Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха.
50. А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
52. Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“
53. А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си.
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие.
56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него.
57. Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене.
58. Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“
59. Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.
60. Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“
61. Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява?
62. А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди?
63. Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот.
64. Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде.