11. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба
12. и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус.
13. Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“
14. След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус.
15. Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“
16. Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“.
17. Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“
18. Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.
19. А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“
20. След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21. А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“
22. Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух.
23. На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“
24. А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.
25. Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“