11. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба
12. и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус.
13. Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“
14. След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус.
15. Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“
16. Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“.
17. Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“
18. Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.