22. Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори.
23. А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше седнал до самия Иисус.
24. На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори.
25. Той, като се наклони към Иисус, каза: „Господи, кой е?“
26. Иисус отговори: „Онзи е, за когото Аз натопя залък и му дам.“ И като натопи залък, подаде го на Юда Искариот, син на Симон.
27. Тогава, след залъка, Сатаната влезе в него. А Иисус му рече: „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“
28. Но никой от насядалите на трапезата не разбра защо му каза това.
29. А понеже Юда пазеше касата, някои мислеха, че Иисус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или – да раздаде нещо на сиромасите.
30. Той взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.
31. Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него.
32. Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага.
33. Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: „Където отивам Аз, вие не можете да дойдете“.