21. Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“
22. Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус.
23. Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки.
24. Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.
25. Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
27. Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: „Отче, избави Ме от този час“? Но затова и дойдох – за този час.
28. Ще кажа: „Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“
29. А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“
30. Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас.
31. Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън.