5. А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар.
6. Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.
7. След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“
8. Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“
9. Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10. А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“
11. Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“
12. Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“
13. Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.
14. Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.
15. Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“
16. Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“
17. Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.
18. А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.
19. Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат.
20. Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.
21. Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“