42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“
43. След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“
44. И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.
47. Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.
48. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“
49. Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате,
50. нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“
51. Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа;
52. и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.
53. И от този ден те се сговориха да Го убият.
54. Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.
55. Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.
56. Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“
57. А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.