9. Когато народът на страната идва пред Господа в празници, всеки, който влиза за поклонение през северната порта, нека излиза през южната. А който влиза през южната, да излиза през северната. Те не трябва да се връщат през същата порта, през която са влезли, а да излизат през срещуположната.
10. И князът да бъде сред тях, когато влизат, и да излиза сред тях, когато излизат.
11. На празници и на определени тържества хлебната жертва да бъде една ефа за телец и една ефа за овен. А за агнетата – колкото му е възможно. И маслиново масло да има по ин за всяка ефа.
12. Всеки път, когато князът принася доброволна жертва всеизгаряне или доброволна мирна жертва на Господа, портата с лице към изток да бъде отворена за него и той да приготви своето всеизгаряне и своята мирна жертва така, както ги приготвя в съботен ден. След това да излезе, а след излизането му портата да бъде затворена.
13. Всеки ден да принасяш във всеизгаряне едногодишно агне без недостатък. Принасяй го всяка сутрин.