7. Като хлебна жертва да принася една ефа за телеца и една ефа за овена, докато за агнетата – колкото му е възможно. По един ин маслиново масло да има за всяка ефа.
8. И когато князът идва, той трябва да минава през преддверието на портата и да излиза по същия път.
9. Когато народът на страната идва пред Господа в празници, всеки, който влиза за поклонение през северната порта, нека излиза през южната. А който влиза през южната, да излиза през северната. Те не трябва да се връщат през същата порта, през която са влезли, а да излизат през срещуположната.
10. И князът да бъде сред тях, когато влизат, и да излиза сред тях, когато излизат.
11. На празници и на определени тържества хлебната жертва да бъде една ефа за телец и една ефа за овен. А за агнетата – колкото му е възможно. И маслиново масло да има по ин за всяка ефа.
12. Всеки път, когато князът принася доброволна жертва всеизгаряне или доброволна мирна жертва на Господа, портата с лице към изток да бъде отворена за него и той да приготви своето всеизгаряне и своята мирна жертва така, както ги приготвя в съботен ден. След това да излезе, а след излизането му портата да бъде затворена.
13. Всеки ден да принасяш във всеизгаряне едногодишно агне без недостатък. Принасяй го всяка сутрин.
14. И хлебна жертва прави към него всяка сутрин по една шеста ефа и маслиново масло една трета от ин, за да овлажни брашното. Това е хлебната жертва на Господа, постоянно разпореждане.
15. Така нека принасят във всеизгаряне агне, хлебна жертва и маслиново масло всяка сутрин, постоянно.“
16. Така казва Господ Бог: „Ако князът даде на някой от синовете си подарък като негово наследство, то да бъде на синовете му. То е тяхно притежание по наследство.
17. Но ако той даде подарък от наследството си на някой от служителите си, то ще бъде негово до юбилейната година, когато се връща на княза. Наследството му трябва да преминава само към синовете му.
18. Князът не може да взема от наследствения дял на народа, като го изгонва от владението. Той трябва да дава наследство на синовете си от своето владение, за да не бъде изгонван никой от Моя народ от своето владение.“
19. Тогава Той ме заведе през входа, който беше отстрани на портата, към свещените стаи за свещениците, с лице към север. И ето там имаше място към отсрещната страна на запад.