12. Всеки път, когато князът принася доброволна жертва всеизгаряне или доброволна мирна жертва на Господа, портата с лице към изток да бъде отворена за него и той да приготви своето всеизгаряне и своята мирна жертва така, както ги приготвя в съботен ден. След това да излезе, а след излизането му портата да бъде затворена.
13. Всеки ден да принасяш във всеизгаряне едногодишно агне без недостатък. Принасяй го всяка сутрин.
14. И хлебна жертва прави към него всяка сутрин по една шеста ефа и маслиново масло една трета от ин, за да овлажни брашното. Това е хлебната жертва на Господа, постоянно разпореждане.
15. Така нека принасят във всеизгаряне агне, хлебна жертва и маслиново масло всяка сутрин, постоянно.“
16. Така казва Господ Бог: „Ако князът даде на някой от синовете си подарък като негово наследство, то да бъде на синовете му. То е тяхно притежание по наследство.
17. Но ако той даде подарък от наследството си на някой от служителите си, то ще бъде негово до юбилейната година, когато се връща на княза. Наследството му трябва да преминава само към синовете му.
18. Князът не може да взема от наследствения дял на народа, като го изгонва от владението. Той трябва да дава наследство на синовете си от своето владение, за да не бъде изгонван никой от Моя народ от своето владение.“
19. Тогава Той ме заведе през входа, който беше отстрани на портата, към свещените стаи за свещениците, с лице към север. И ето там имаше място към отсрещната страна на запад.
20. Той ми каза: „Това е мястото, където свещениците трябва да варят жертвата за вина и жертвата за грях, където трябва да изпичат хлебната жертва, за да не ги изнасят във външния двор и така да осветят народа.“
21. Тогава Той ме заведе във външния двор и ме разведе по четирите ъгъла на двора. Във всеки ъгъл на двора имаше друг двор.
22. В четирите ъгъла на двора имаше оградени дворове, дълги четиридесет лакътя и широки тридесет – еднакви по размер по четирите ъгли.