1. Така казва Господ Бог: „Портата на вътрешния двор, която е обърната към изток, да бъде затворена през шестте работни дни, а в съботния ден трябва да бъде отворена. И в деня на новолунието да бъде отворена.
2. Князът нека влезе отвън през преддверието на портата и нека застане при страничния стълб на портата, докато свещениците принесат неговото всеизгаряне и мирната му жертва. Тогава при прага на портата той да се поклони на Господа, да излезе, а портата да остане незатворена до вечерта.
3. Народът на страната да се покланя на Господа при входа на тази порта в съботите и новолунията.
4. И всеизгарянето, което князът принася на Господа в съботния ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.
5. Хлебната жертва към овена да бъде една ефа, а хлебната жертва към агнетата – колкото той може да даде. Един ин маслиново масло да има за всяка една ефа.
6. В деня на новолунието приносът нека бъде бик без недостатък от стадото, шест агнета и овен без недостатък.
7. Като хлебна жертва да принася една ефа за телеца и една ефа за овена, докато за агнетата – колкото му е възможно. По един ин маслиново масло да има за всяка ефа.
8. И когато князът идва, той трябва да минава през преддверието на портата и да излиза по същия път.
9. Когато народът на страната идва пред Господа в празници, всеки, който влиза за поклонение през северната порта, нека излиза през южната. А който влиза през южната, да излиза през северната. Те не трябва да се връщат през същата порта, през която са влезли, а да излизат през срещуположната.
10. И князът да бъде сред тях, когато влизат, и да излиза сред тях, когато излизат.
11. На празници и на определени тържества хлебната жертва да бъде една ефа за телец и една ефа за овен. А за агнетата – колкото му е възможно. И маслиново масло да има по ин за всяка ефа.