28. И ще обърна страната в пустиня на пустините и гордото им могъщество ще престане. Ще опустеят Израилевите планини, понеже никой няма да преминава.
29. Тогава ще разберат, че Аз съм Господ, когато превърна страната в пустиня на пустините заради всичките мерзости, които те сториха“.“
30. „А тебе, сине човешки, синовете на този народ, които говорят, те одумват при стените и вратите на къщите. Говорят един на друг, всеки на брата си, казвайки: „Елате сега и послушайте какво слово излезе от Господ!“
31. И идват при тебе на тълпи и седят пред тебе, Моят народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото в устата им те се превръщат в похоти, а сърцата им следват увлеченията.
32. И ето за тях ти си като красива песен, добре изпята под изкусен съпровод. Те слушат твоите думи, а не ги изпълняват,
33. но когато се сбъдне това – ето то вече се сбъдва, – те ще разберат, че е имало пророк сред тях.“